НАСКА̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; наска̀чам се, -аш се, св., непрех. Скачам, докато имам желание, докато се наситя. Ние се поглеждаме с Лили,.., а то — вън тлас-пляс въжето и ти се ще да захвърлиш за малко учебника и да се наскачаш до насита. В. Бончева, АП, 81. Как леко и как весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад, на месечина! Рипаш, скачаш — и не можеш да се наскачаш. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Докат, са мъдрите намъдрят, лудите са наскачат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 147.